а прозореца в главата.
Гледам към полята
и приятен изглед –
взор със вятър
подмята листата,
под старата стряха
секундите спряха,
моменти се сляха.
Времето бе безкрайно,
но всичко остана трайно,
под стряхата е тайно,
тихо и омайно.
Появи се лястовица,
пролетта настъпи,
таз прекрасна птица,
прелетя милиони пъти.
Над дървета, над тревата
се разнесе чуруликане,
на цветята аромата -
низ щастливи мигове.
G. & S.
Кредит за Silent City, от които си личи, че сме подхванали :)
ОтговорИзтриване