Всичко е празно:
случки,
омраза
и тази
другата
дето гази
първата -
заслугата ѝ -
лази,
напъва се,
но спъва се
и потъва
на дъното,
и отплува
със слънцето,
щото
няма го зрънцето
дето от цялото
е само кайчец.
Началото
почва
вода и лед -
кръгче порочно
в небето -
под почвата
проточва се
и се влива в небето
и ето -
светлото ято
ветровете подмята.
Секундата слята -
всевиждащо сляпа
ПРОГЛЕДНА
и до последна
капка
поседна
до камъка
горещ -
изпарѝ я,
а по камъка скреж
и магия
скрепваща
злото и добрия
подтик
нанякъде.
Но всичко е празно
и няма дè
да оставиш тези мисли.
Събуди се!
Спиш ли?
Еднакво Е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар