Започна само в сън, но завърши то навън,
дойде с камбаната огромна този силен звън –
не спря, не отшумя, не избеля, но отлетя
и скри се надълбоко в мрачната гора.
Виждаше ли светлина или всичко е лъжа?
Появиха ли се тръните във твоите крака?
Опита ли да проговориш, бе ли тишина?
Защо не проговори, защо си замълча?
ТИ СИ ТУК, В ГЪРДИТЕ, В НАШИТЕ СЪРЦА.
Вечността ни сътворява, отваря ни врати,
създава светлини и думата „боли”.
Тя ни подмладява, прави ни добри,
Но думата „боли” е още тук, нали?
Прашинка прелетява и виждам те във нея,
ти си в мен и аз ще продължавам да живея,
но усещаш ли, че това е само снимка,
а аз на края осъзнавам, че съм таз прашинка.
Дълбоко в мен си ти - прахта е избеляла,
годините отминаха - тъгата си е цяла,
да – прахта е избеляла,
да – тъгата си е цяла!
Няма коментари:
Публикуване на коментар