поех дълбоко дъх и забравих за страха,
за грешките, започнати от нас и недовършени от вас,
за алчността, която изпълва вашите души във този час.
Нощта ме прави щастлив и отваря врати към друг свят,
свят, изпълнен с прекрасни лирики и щастие,
но когато небето изпълва се със светлина,
идва моето непредвидено и неканено нещастие.
Боря се с това всеки ден, когато видя светлината,
опитвам се със всички сили да изгоня тази тъмнина,
която тъй удобно и уютно настанила се е в мен,
и не ме оставя на мира всеки светъл и топъл ден.
Изминаха се месеци, години и това се промени,
този прекрасен свят ни прави много по-добри.
Тъмнината бавно си отива и съзнанието ми я изтрива,
и идва само щастието, а светлите дни станаха малко по-добри.
Всичко случило се ме направи силен и усмихнат,
сякаш цяла вечност чаках болките ми да притихнат,
но щастието ми надделя
и в живота ми в момента има само светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар