* * *

Няма място като вечното.
Няма пътища до там.
В на съзнанието пътечките
си изгубен и си сам.

И не виждаш космоса.
Не усещаш и оттатък.
Да, посоки много са,
а маршрутът кратък.

Но натам не духа вятъра
и звездите не насочват.
Там приключва мярата
и безмерното започва.

Преди началото започва
и приключва във безкрая..
Пониква във ефирна почва
и повяхва .. и блуждае

между моментите във енергията.

С.