асенаВ (моята звезда)

Падаща звезда, падна тя, но не умря,

възроди се в мисълта, в прегръдката,

в моите ръце озова за миг се тя,

и остана там…във вечността.

Появи се, просветли ме,

усмивката ѝ прероди ме,

отидох там, където чаках

да отида, дори когато плаках.

Падна от небето на земята,

ние бяхме там – в полята,

веднага появи се красотата

и остава вечно във сърцата.

Муза стана тя за мен тогава

и няма да я пусна да избяга,

любовта остана си корава,

към небосвода се протяга.

Очите ти са толкова красиви,

красива си и ти, прекрасна,

мислите ти – мълчаливи,

притихна болката ужасна.

Пиша го за теб – изчакай,

всичко искам да ти дам.

Винаги до теб – не бягай,

заедно отиваме натам.

God, Son and The Holly Spirit

Влюбен в качеството,

пробуден от творчеството,

прокуден след пророчеството

и учуден от множеството

невярващи в божеството,

изобразило блаженството -

преображение на вселенското.

Няма как детинското

да бъде надскочено с ръст,

когато и дет' истинското

символизира кръст -

а той триединството -

син – образ на отеца,

и покоя и единството -

любов от край до края на конеца -

а кълбото се разплита

и полита и

дори там,

дето няма,

то не пита

и голямото помита,

преяло – сито с малките,

а те горките с мъките

не виждат обич в тях,

само гробищен страх.

По една риза за всеки

и колизия вовеки,

само като проявление,

водеща до възнесение

отвъд всяко мнение.

Цялото творение

във мойте вени е

и всяко зрение

затваря във забвение

всяко огънче

огънато,

помрачено

само за да бъде преродено

и почетено

и в непрочетените

редове

на предишни боеве,

срещу интро-зверове.

Всички спечелени предавайки се

дори и на предателя

и разпознаване в познанието

на светлината на създателя.

Аз съм тази светлина

приветлива.

Търсиш мен ли? Да!

Съвършено съответствие

в неъсвършващо последствие.

По следите на мечтите

проследихме как почти те

се сливат с реализирането

с изключение на формата

поробваща

намирането.

С.

Dancing With the Wind

Пулсираш в ритъм с полетите на птичките,
поклащаш се ведно с тревичките,
гъделичкани от вятъра в сумрака,
а понякога просто тик-така
те кара да прекосяваш всяка
изпъкналост
в търсене на изход от пъкъла,
сгряващ душата ти
вдишала, обичала, плакала,
тичала, питала, чакала
и все пак всяко там
стига до нея без свян.

Заглушавайки стрелките, замлъкват и копнежите. Всички преследвания утихват, заедно с разочарованията. Останете там, мили мои, и ви благодаря!

Днес, обаче, ще танцувам!

Infinity

Прераждане в празнотата

поразяващо нейното доизграждане

изваждайки жалките

прецеждания

за утоляване на

плътската жажда - кражба от

душевната насита.

Тя захвърля ситото

свито

в митовете

изкривени

от видовете

проявления,

когато измерването

на измеренията

бива изтрито

и промени

се вплитат

политащи

над вцепенени

свитъци.

Пламъци

увековечават словата

чезнещи,

само за да се преродят

за нови тежести.

Отхвърлянето им

празнува

товара,

разнесен навсякъде,

прекъснат

от отварата

на сенките,

прегръщащи плътта

и чезнещи

в проявленията.

Не търси, за да намериш

Спомняш си или преживяваш. Можеш да преживееш споменът само ако си се потопил в него напълно, а ако това се е случило ти няма как да го помниш.
Всичко вече е преживяно и всичко предстои ..
И забравяш, за да се очароваш отново и отново от всяко едно чудо - а най-чудните са най-искрено забравени - толкова дълбоко изпитани, че са основата на съществото.

Съществува само чудото, измислило всички миражи и халюцинации, само като повод да забрави чудното.
Чудното е в тривиалното, но е адски приЧУДливо как в далечното се усеща екзотичен негов субститут. Събличаш го, веднъж като му мине модата и виждаш, че истината е в голотата.
Нека не бъде прикривана! Няма как - тя е най-добре забравеното и екзотицирано чудо. Във всички аспекти - имаме фетиши към голи души, тела, истини .. дори и към тях се стрмим с пошлост, прикрила голотата на нашите намерения .. а в мига, в който се потопим в намеренията, те се реализират и биват намерени и намират.

Home

У дома е в рая. Корените ти са впити в светлината, а клоните са лъчите.

Имаш нужда и от тъмнина? Просто спи у дома.

Предай се на болката, на смъртта. Болката пречиства, а смъртта поражда.

Всичко е точно такова, каквото трябва да бъде.

У дома е в теб.

Бъди.

Shine

Когато вече всичко е казано и погълнато .. и стоиш на ръба на скалата. Тогава чуваш за първи път! Чуваш тишината. Чуваш в нея всичките си спомени, представи, мечти .. и виждаш как се разтварят там и от тях остава .. тишина. Те не съществуват.

Казаностите .. Къде са те? Те родиха тишината. Тук е покоят. Затваряш очи и блаженство обгръща цялото ти същество. Но ти се простираш далеч извън него. Усещаш го - очите те лъжеха до сега. Те ти казваха: "Това е твоята гледна точка от там, където си". НЕ!

Няма гледна точка, нито теб - всичко е само тишина.

Тя проглушава ушите ти. И без това отдавна нищо не ги бе радвало истински. Сега бяха обгърнати от съвършената музика - тази на спокйствието, безмълвието и вечността.

От нея изтръпваш - целият - до последната фибра. Допирът престава да съществува ..

И тогава вкусваш Истината. Оставяш слънчевият лъч, едва проправил си път през облаци и мъгла, да се разтопи на езика ти.

И изгряваш ..