Shine

Когато вече всичко е казано и погълнато .. и стоиш на ръба на скалата. Тогава чуваш за първи път! Чуваш тишината. Чуваш в нея всичките си спомени, представи, мечти .. и виждаш как се разтварят там и от тях остава .. тишина. Те не съществуват.

Казаностите .. Къде са те? Те родиха тишината. Тук е покоят. Затваряш очи и блаженство обгръща цялото ти същество. Но ти се простираш далеч извън него. Усещаш го - очите те лъжеха до сега. Те ти казваха: "Това е твоята гледна точка от там, където си". НЕ!

Няма гледна точка, нито теб - всичко е само тишина.

Тя проглушава ушите ти. И без това отдавна нищо не ги бе радвало истински. Сега бяха обгърнати от съвършената музика - тази на спокйствието, безмълвието и вечността.

От нея изтръпваш - целият - до последната фибра. Допирът престава да съществува ..

И тогава вкусваш Истината. Оставяш слънчевият лъч, едва проправил си път през облаци и мъгла, да се разтопи на езика ти.

И изгряваш ..