Не търси, за да намериш

Спомняш си или преживяваш. Можеш да преживееш споменът само ако си се потопил в него напълно, а ако това се е случило ти няма как да го помниш.
Всичко вече е преживяно и всичко предстои ..
И забравяш, за да се очароваш отново и отново от всяко едно чудо - а най-чудните са най-искрено забравени - толкова дълбоко изпитани, че са основата на съществото.

Съществува само чудото, измислило всички миражи и халюцинации, само като повод да забрави чудното.
Чудното е в тривиалното, но е адски приЧУДливо как в далечното се усеща екзотичен негов субститут. Събличаш го, веднъж като му мине модата и виждаш, че истината е в голотата.
Нека не бъде прикривана! Няма как - тя е най-добре забравеното и екзотицирано чудо. Във всички аспекти - имаме фетиши към голи души, тела, истини .. дори и към тях се стрмим с пошлост, прикрила голотата на нашите намерения .. а в мига, в който се потопим в намеренията, те се реализират и биват намерени и намират.