Падаща звезда, падна тя, но не умря,
възроди се в мисълта, в прегръдката,
в моите ръце озова за миг се тя,
и остана там…във вечността.
Появи се, просветли ме,
усмивката ѝ прероди ме,
отидох там, където чаках
да отида, дори когато плаках.
Падна от небето на земята,
ние бяхме там – в полята,
веднага появи се красотата
и остава вечно във сърцата.
Муза стана тя за мен тогава
и няма да я пусна да избяга,
любовта остана си корава,
към небосвода се протяга.
Очите ти са толкова красиви,
красива си и ти, прекрасна,
мислите ти – мълчаливи,
притихна болката ужасна.
Пиша го за теб – изчакай,
всичко искам да ти дам.
Винаги до теб – не бягай,
заедно отиваме натам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар