Пулсираш в ритъм с полетите на птичките,поклащаш се ведно с тревичките,
гъделичкани от вятъра в сумрака,
а понякога просто тик-така
те кара да прекосяваш всяка
изпъкналост
в търсене на изход от пъкъла,
сгряващ душата ти
вдишала, обичала, плакала,
тичала, питала, чакала
и все пак всяко там
стига до нея без свян.
Заглушавайки стрелките, замлъкват и копнежите. Всички преследвания утихват, заедно с разочарованията. Останете там, мили мои, и ви благодаря!
Днес, обаче, ще танцувам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар