Понякога питате ли се какво е красотата?
Или пък защо живеете в необята?
Защо точно аз, а не той?
Защо аз съм аз, а той е той?
Защото всеки лъч светлина е само мой!
Във този телесен слой
мислите са ни безброй.
Аз съм аз и той е той,
а отговорът на въпроса е в застой.
Никой не нарича първата звезда последна,
но ти я погледна
и хоп – тя изчезна безследна.
Последният ден донесе първа нощ,
но когато тъмнината изпари се и настана тази мощ-
мощта на словата,
на душата
и на това под гърдата,
тогава не беше ли мръсно,
че сме стъпили на земята,
и всичко това се случи толкова късно..
Хората са долу, но най-ниското
е краят на високото,
А там е синьото,
безкрайното и потайното.
Вече сме в небето ние,
но къде сте вие,
аз и той сме там,
но вас ви няма – не ви ли е срам?
Пренасям се във друго тяло,
„себе си” изчезна,
светът създадох аз, но кой съм аз
след като изчезнах
и във другото се влях.
Чуждите мисли станаха мои,
моите пък други - чужди,
няма вече лош застой,
изпълняваш просто нечии нужди.
Погледни през неговите очи
и тогава ще разбереш дали боли…
Не казвай „спокойно човече”,
защото от истината си далече…
Няма коментари:
Публикуване на коментар