Вопъл или вой

Вопъл, вой

към простора

разпрострял се навсякъде

сякаш себе си моли

някак си с бурите да избягаме,

останали привързани към него,

озъртащи и питайки се: „Де го?“

Слепотата в погледите

заблестява,

а от нея се излюпва паяк

без никаква представа,

че просторът не е стая

и оплита се във формите

измежду центъра и фонове.

Време е за вечност,

а скитането безконечно

се зове „покой“,

пробуден

с вопъл или вой.