The beginning

Сатори, нирвана, мокша, Дао означават едно и също – пътят за достигане до есенцията. Тя от своя страна не е нито път, нито локация (респективно цел). Няма разлика между откриването на Пътя и достигането до есенцията. Няма и начин за отклоняване от Пътя, възможно е само той да не бъде разпознат, докато се върви по него. В този ред на мисли Реалността е виртуална, тъй като показва пътя, но скрива от нас, че това е Пътят, подобно на филм, в който се ползва част от реалността, която отговаря на изискванията за обстановка в сюжета и чрез декор, осветление, филтри и различни други обработки се постига желания ефект. Това, което се вижда на лентата пак си е същата реална полянка, само че стената, използвана за декор е само холограма.     

Всеки открива смисъла на живота в различни неща. Той се формира като комулативна оценка от всичко, което човек преживява. Обикновено този смисъл движи живота на всеки напред. Осмисля го. Прави човек с цел, която е в унисон с него щастлив. Това ли е щастие? Или щастието е смисъла? Или поне целта? А кой казва, че трябва да има смисъл .. или цел? И двете са просто думи, изразяващи абстракции. Абстракции, които са градивните частици, на Реалността. Въпросът не е кои са най-правилните такива. Няма въпрос всъщност. Смисълът не е „извън кода”. Няма „код”, няма смисъл! Просто живееш .. евентуално .. или съществуваш .. или си .. или не .. въпросът не е екзистенциален .. няма въпрос! Всичко е едно, не съществува нищо различно от всичко, не съществува нищо подобно на всичко. Във всяко едно нещо се съдържа всичко, от различен ъгъл. Няма правилен ъгъл. Начинът е да се обхваща всичко в цялост.

Из "Виртуална ли е Реалността?" by Sratsimir Baryakov & Boris Grozdanov PhD