Препрочитане, но изскачат нови усещания, идеи, смисли .. и пак светлите са преборени от мрачни, а те се разпадат на светлинки - прояснява се, светлинките са свещи. Догарят, но идва денят. Угасват по пладне.Сянка под премъдрото дърво. Няма какво да каже, нито притежава нещо, което ти не - ти имаш твърде много неща, които те отличават от него.
Потъваш в забрава и изплуваш измежду звездите. Яхваш комета, дишаш звезден прашец, а с издишването раждаш черни дупки.
Последна страница - корица .. и пак си тук. Изборът пречи, ограничава. Отпусни се - ти си течението!
Няма коментари:
Публикуване на коментар