Мостът на реалността

Гъделичкащи мозъка звукове...

Градящи, развиващи се умове.

Вместо с "музика" и тостове,

те изскачат с умни постове...

Тези съвременни апостоли

опитват да преминат моста ли?

От една страна - простотата,

а от другата - искрата.

Искрата на това да бъдеш

по-различен, а не "пъпеш"...

Да постигнеш целите в живота

и да бъдеш ти като пилота -

този, чиято мечта беше

в облаците да летеше.

А отдолу във реката мътна

стоят бездейно без да мърдат

като изпаднали в летаргия сомове.

Чакат, а не четат дебели томове

от необятните научни текстове

и от трудните словесни жестове,

сътворени за да носят просветление,

а не да доведат до това явление!

Явлението, което чалгата докара,

създадена да те отнесе в "бездара".

И ето хората живеят,

трудят се,

опитват се да съумеят.

А тез маймуни гадни долни

дърпат ги,

опитват се да ги направят болни.

Заразяват ги с тяхната простотия

докарват им главоблъсканици, олелия...

Посветено на опитващите, 
подтикнато от цитата на Silent City:

"Малка музика. Тостове. 
Не виждате ли - прости сте!"

Румен Колчагов