Friendly inspiration

Когато границата между реалността и фантазията е толкова безкрайна и същевременно тънка, че почти преплита двете измерения ... точно така се почувствах вчера, докато бирата и цигарения дим се опитваха да преборят депресията, подтикната от съвършения текст на песента и отвратителния вкус на действителността.

Румен за реалност заговори

и ума си той отвори.

Паралелното е относително и не

знаем истината за него,

но мислите ни са безкрайни

и изхвърчат като торпедо.

Тримата сме едно цяло

и не ни боли за щяло и нещяло,

вихърът се спря в душите ни

и въздухът е вече във гърдите ни!

Добре сме се събрали тримата -

задругата на мислите и римата.

Сместа е изненадваща и силна

и обсипва ни обилно,

а ние жадно наквасваме устни -

елексира – божествено вкусен -

храна за душата, енергия.

И тя се разтваря в безмерното,

а там всичко е истинско,

да, далеч от инстинктите,

свещени мигове
зловещо издигат ни, 
но нямаме страх от високото
и реем се там и посоките
са просто илюзия.
Захвърляме маски нахлузени

и сме себе си!